автор: chipka

Продължение...
6



07 декември 2000г. 19,30ч.

Зам. окръжен прокурор Мария Янакиева от Софийска окръжна прокуратура се прибра у дома си след тежък работен ден. Влезна направо в спалнята и започна да се съблича. В главата и имаше само една мисъл, да влезне под душа и под напора на силно течащата вода да отпусне тялото си, разтоварвайки се от натрупаната през деня умора. Тъкмо облече халата си и телефона иззвъня. Подвуоми се дали да се обади, но мисълта че това може да е сина и я накара да вдигне слушалката.
- Слушам! - каза с видимо уморен глас.
- Добър вечер. Съжелявам, че трябва да ви безпокоя в къщи, но се налага веднага да поемете един случай. - чу познатия глас на шефа си. - Днес следобяд край Ихтиман, местната полиция е открила голямо количество наркотик в една кола. Арестувани са четирима мъже. От информацията, с която разполагам, случаят е доста неясен. От НСБОП / Национална служба за борба с организираната престъпност/ твърдят, че задържаните са били под наблюдение, а в същото време са арестувани от местни полицаи. Изпращам ви служебната кола, която да ви закара до Ихтиман и на място, след като се запознаете с обстановката, да предприемете необходимите действия.
- Разбрах! До десет минути ще бъда готова. - отвърна Янакиева като с нескрито съжаление отправи поглед към вратата на банята. Облече се бързо и зачака. Вече бе имала в своята практика няколко случая с наркотици и бе придобила известен опит. Ненавиждаше този вид престъпен бизнес, носещ огромни печалби и даваше всичко от себе си така, че хората занимаващи се с него, след като докаже престъпната им дейност, да получат максималните наказания предвидени от закона. Тази ненавист в нея се увеличи в деня, когато синът и, петнадесетгодишен тинейджър, бе пребит в кварталната градинка близо до дома им от местните наркомани, след като отказал да им даде джобните си пари. Въпреки усилията на полицията, извършителите не бяха установени и гневът и стана неистов към тези, които произвеждат и разпространяват наркотици. Ето, че се появява поредният случай, в който професията и даваше възможност, да потърси отговорност от някой, който е причинил на нея и на сина и толкова много мъка и болка от нанесения побой.
Звънецът иззвъня и тя се отправи към вратата. Преди да излезе написа бележка на сина си, че е служебно заангажирана и по всяка вероятност ще закъснее, след което я остави на видно място на шкафчето в коридора. Когато излезна от входа на блока видя шофьора, който я чакаше търпеливо. Качи се в колата и без да казва нищо потеглиха.





7



07 декември 2000г. 16,00ч.


Полковник Георгиев от НСБОП отдел "Наркотици", седеше отпуснато на стола зад бюрото си и чакаше отекчено да свърши работният му ден. Час преди това, той излезна от съвещание насрочено от шефа на службата, на което бе направен анализ на работата на отдела му. От проведената дискусия личеше явното неудовлетворение на началниците от свършената работа. Той беше в този отдел вече петнадесет години и познаваше работата в най-тънките и подробности. Веднага след като завърши школата в Симеоново бе назначен като щатен сътрудник в милицията, която след политическите промени през 1989г. бе преименована в полиция и с течение на годините, за определено кратко време, израстна в йерархията до длъжността, която заемаше в момента. Докато в началото на неговата кариера, движението на наркотичните вещества бе част от държавната политика, имаше сравнително малко по обем работа. Официалната статистика която излизаше в медиите или отричаше наличието на наркозависими в страната или процентът който се даваше бе поносимо нисък. Официално също така се отричаше както производството, така и трафика и разпространението на наркотици в държавата. Достатъчно бе, от време на време, да приберат някой обречен наркоман, който да бъде осъден, за да бъде притъпено общественото мнение. Но след ноември 1989г. нещата започнаха рязко да се променят. България, основен производител и износител на каптагон от бившия социалистически лагер, бе принудена да се откаже от тази си дейност и официално да признае, че това спада към наркотичните вещества и производството и разпространението му е забранено от закона. След приемането на новата политика, изискванията към отдела значително се увеличиха. Обвиненията, че през страната им минава основния трафик на наркотици към западна Европа, отправени от правителствата на много държави, трябваше да бъдат опровергавани и ако има такъв, той да бъде прекъснат. В тази насока бяха поставени и новите им задачи. За съжаление резултатите, които представяха на периодичните си отчети, не задоволяваха политиците. В медийното пространство се появиха статистики, направени от независими организации и дружества, които показваха една доста трагична картинка и безпомощност на властите, да се справят със съществуващия проблем. Ако не се предприемеха конкретни действия, които да доведат до видими резултати, существуваше риска той да бъде преместен или понижен, което би засегнало достойнството му и би уронило авторитета му пред колегите, постигнат с толкова труд през изминалите години. Тази мрачна мисъл развали обикновено доброто му настроение и той изсумтя недоволно от нейната поява. В този момент на разсъждения телефонът иззвъня и той го вдигна с нежелание.
- Полковник Георгиев слуша! - каза тихо с дрезгавия си глас.





8


- Обажда се дежурният от апаратната. - чу ясният глас на сержанта, който приема новопостъпилата оперативна информация. - Току-що пристигна съобщение което е за вашия отдел. Трябва да ви го предам веднага, тъй като не търпи отлагане. Изпращам колегата да ви го донесе.
Затвори слушалката и погледна към часовника, който показваше съвсем точно, че работното му време вече е изтекло. Когато се почука отиде енергично до вратата и с замах я отвори. Сержанта, който седеше пред нея му подаде един лист. Той го пое безмълвно и оставяйки сам се върна зад бюрото. Загледа се с любопитство в написаните редове. Усети как тялото му започна да се стяга и той се замисли върху прочетеното. Най-накрая се случваше нещо сериозно. Имаше жизнена необходимост в този момент именно от това и той по никакъв начин не би си позволил да го изпусне. Вдигна слушалката на телефона и набра бързо опеделен номер. С енергичен глас, който не търпи възражения, даде нарежданията си на отсрещната страна. После набра дежурния и нареди служебната кола да го чака пред входа на управлението.