автор: daik

Почвам без предисловие.
"Щастлив се чувствам аз моряк,
в морета плувам, океани!
При теб се връщам влюбен пак,
Слънцето дори, огря ни!"
Едно влюбено провикване….Но за простосмъртни като мен
не е ясно какво общо има моряка. Може би " За мен ти си морска сирена
моряка удавник съм аз". Не е ясно кое е поетичното. Коя е новата поетична форма.
или тя е в отсъствие въобще на поетична форма.Както и да е. Правейки паралел с
изобразителното изкуство може би това "течение" е "поетичен наивизъм"
И след като вече го определихме. Ще го разглеждаме само от тази позиция.
Образът е олекотен , чист. Без нищо излишно (може би римата?).
Напомня на човече от детска тетрадка ( не от лексикон - там нещата са по префърцунени)
и на песен. "Слънцето е в твоите коси," но там май беше "в моите коси".
"Пея, радвам се и всичко ни върви,
за нас е всичко чудно, ново!
Преливен дъжд, дори вали,
във твоето сърце, Христово!" е още едно потвърждение на тезата за наивизма. Е само където
автора е попресолил манджата . Това с дъжда в сърцето е някаква алегория.
Сигурно.в опит за чистота. Но пък то е Христово. На Христо ли е,на Христос, или е християнско.
Няма да се предам. Щом всичко върви на лирическия герой - може би това е парафраза на
"Всичко тече всичко се изменя"- неизменна е само вярата в Бога( да ме простят теолозите ако е в сина Божи)
И от тук нататък в поезията на Люси следват непознати дълбини.
"Красива си, затова те мразя!
Мразя те, защото те събличам!

Обичам те, затова те мразя!
Мразя те, защото те обичам!"
Този стих може да остави замислен дори и решилия всички загадки "Мислител" на Роден.(така де-толкова години вече мисли)
Ако подходим с "гроздето е кисело…" ще сгрешим. То не е на високо.Сам лирическия герой признава че
съблича обекта но пак го мрази.Предполага се че лесната достъпност на гроздето отвращава .
И…то защо. Защото лирическия герой всъщност обича гроздето. То вече не и кисело (по подразбиране)Да отидем по-натам.
Всъщност гроздето е станало на вино а героят е въздържател.Еврика! Ей от това е омразата. Разбираемо и логично.
"С теб обичам да говоря,
злоба в тебе няма,
да говоря с теб обичам,
мъдростта ти е голяма!"
Ето най-после вече наивизма добива и форма. Май беше декларативност.Без обяснения.
Това е така защото е така. Читателя трябва да вярва. Хубаво би било ако на този нещастник ( читателя де)
му се обясни защо няма злоба (Мразя те, защото те обичам) и кое е мъдрото.Това че е слушател?
не бих казал че е мъдро.По-скоро търпение.
"Бъди добър и приеми я,
със теб ще бъде тя добра.
Обичай я и целуни я,
това е моята мечта."
Но тук вече наистина човек може да се удави.Какво предлага всъщност автора (лирическия герой)
Мечтата си или жена си.Не става ясно.Ясно е че стиха има рима, песенен е…и целувка си има
и мечта даже….Колкото до думата "добра" тя толкова пъти се повтаря в "поезията" на Люси че нещо се девалвира.
по отношение на читателя
"Аз не съм дете но зная,
Твоята любов към мен голяма е.
Ти си моето дете дерзай,
Моята ръка към теб простряна е."
М дааааааааа . Странно. Щом не е дете не трябва да знае че любовта му е голяма.Ако е дете трябва да знае, но не е. Той прави на пук и знае.
Но пък то е дете и му пожелават да дерзае, защото към него е простряна ръка.Много дълбок стих. И тъжен
Защото цялото стихотворение е искрено. Ха сега де.Иди обяснявай че искреността е нещо което трябва да се поощрява, но пошлостта не.
Че "любете Господа" е проповед а не "любете" в поетично разговорно наставление. Че за да се превърне във внушение е необходимо малко повече от употребата на глагола в "Люби, себеотричай се".И че Стамен Панчев е писал все пак преди около век, но с прости човешки думички
"Сине мой, надежда моя скъпа
радост в грижи, грижи в радостта…"
Тъжно е че понякога явно искрен човек перифразира стари неща и пише сякаш не е минал цял век от модата на старите градски песни.
Или пък е част от поезията от 18-19 век Тя има своите върхове, които са изумявали салоните красавици.
Когато я четем пред нас изникват кринолините, стегнатите гвардейски униформи.
По късно тези литературни форми не са толкова на мода но все пак старите градски песни запазват романтиката им.
"О спомняте ли си госпожо…" " за мен ти си морска сирена…"
Пък и да не беше минала модата им- поне да достигаше тяхната висота.Много от стиховете на автора само наливат вода в мелницата на тези които считат че римата ( вече и ритмиката ) е остаряла форма.
Не можах да изчета всичко от Люси -оставам все пак с надеждата че ще напише някога и нещо вълнуващо не само с искреността си .
Подпис:
един АДСКИ тъжен читател