автор: daik

За да бъда верен на старото правило: "Който не може да пише - критикува" се захванах да чета подред поетичните постинги.
Така де…Засърбяха ме ръцете да направя "Апоетична антология"
Лидер е безспорно Мойсей.Отсъствието на всякакви поетични форми е една от отличителните черти на поезията му. Както се казва "от вратата за краката" ( което като израз подхожда за любовната му лирика).За да не бъда голословен
"В леглото ми е твойто място,
дори да съм останал сам,
че носи то любовните нюанси,
с които аз съм изтъкан."
Ще оставим настрана горката лирическа героиня която трябва да се завива с чаршафи от любовни нюанси и ще видим какво прави "поета". Той естествено е сам и тъче - какво, не е ясно за сега. Ясно е само едно- Вкарва в поетичния стан два реда и след това напасва римата и ритъма безогледно.Ето цитат от друг стих ( който би трябвало да се изучава в урока "римуване с първите думи които ни попаднат на езика")
"Венерин хълм, бедра и устни
завърта в еротичен кръговрат
и напъни внушава - вкусни
на две тела, които в огън врат."
Бульона в последната строфа би могло да се замени и с:
Внушава напъни за мюсли
окъпани във мармалад.
( за невегетрианците - нека опитат с римата за пушен врат)
Общо взето гладът на "поета" избуява и в друго негово "стихотворение"
"Обожавам мила, сладката ти реч -
тя в сърцето се излива и го храни с мед,
но защо ли скъпа, татко ти с меч
иска той душите да превърне в лед?"
На това място Шекспир изважда "Ромео и Жулиета " и захвърля ръкописа си в огъня.Все пак ми харесва идеята с помощта на меч да се вледеняват души. Би могло и с фризер - ето как:
"Думите ти като кулата във Пиза
падат като пита с мед
Но защо ли татко ти със фризер
нашите души превръща в лед"
Едно от достойнствата на такъв вид "поезия" е нейната многовариантност.Както се вижда от примерите по-горе спокойно може да се напише каквото и да е без да се променя "смисъла" на стиха. Тоест идеята за рима се запазва и читателя пак разбира за кобните намерения на бъдещия тъст.
Друга отличителна черта на Мойсеевия натюрел е шаблонизирането.По принцип трудно се избягват шаблоните не само в поезията. Като свързващи звена те понякога окепазяват и най-доброто произведение. Но тук авторът е довел шаблона до съвършенство. Трябва да се признае че дори и за опитен драскач е трудно да работи само със шаблони. Но не и за този който е извел евреите от Египет.Може би целта на неговата
поезия е никога да не видим Ханаан , а това да остане за децата ни - Обетованата земя на чалгата.
"Кажи ми думичка една:"Ела!"
и аз ще дойда устремен
и няма да си повече сама,
че същото се случва и с мен."
"Когато ми обърна гръб,
завесата тъй мъничко повдигна,
че връхлитащата скръб
в сърцето ми безумно мрак повдигна…"
и прочие дивотии.Прости ми Музо че четох.