автор: desiteneva

просто така...
Съборих вече пясъчните кули
и всички мостове към тебе изгорих.
Стоварих целия ни свят върху си
и бъдещето наше разруших.
Опитах се да те зачеркна, да те няма.
Удавих се във фалш и суета.
Захвърлих обичта голяма
и скрих от себе си любовните писма.
Запалих калда за отминалите чувства.
Направих заклинание за мъст.
Изгоних спомените, за да ми е пусто.
Разпънах общият ни път на кръст.
И всеки вик във себе си сподавих,
а мислите за тебе удоших.
От щастието сметище направих
и за омраза биле си сварих.
Превърнах се във вещица безплътна,
която броди в нощите съвсем сама.
И срещам утрото, приседнала край пътя.
Незнам къде е вече "у дома".