Тази книга съм я чела три пъти.
Може да се каже, че я знам наизуст. И сега за първи път не успява да задържи вниманието ми, да се намести удобно в мислите ми, да изпълни главата ми, избутвайки всичко останало настрани. Водена от непознат импулс прехвърлям страниците... година на издаване... три години, четири месеца и пет дни преди да те срещна. Хвърлям книгата на рафта и скачам да си направя кафе. Няма да ти звънна! От инат паля цигара, ей така - на пук! Знам, че мразиш да пуша и отказваш да ме целунеш след това. Било като да целуваш пепелник. С някакъв мазохистичен устрем успявам да изпуша пет цигари, без никакви паузи между тях. Цигара от цигара... Кого наказвам? Не знам... Няма да ти звънна. Дистанционното на телевизора в ръката ми... Рекламират любимия ти сериал. Изключвам на секундата. Поредна цигара. Колко съм отнесена! Компютъра! Само той ще ме спаси от... Включвам, изчаквам и - ето - влизам в интернет. В очите ми се набива ICQ, показало гордо контактната си листа. И твоя номер е дръпнат в страни. Червен. Няма те. Няма да ти звънна... Излитам от стаята и хващам първото попаднало яке. После хващам пътя. Кога ли съм успяла да се вманиача по теб? Не подозирах, че ще ми е толкова трудно да чакам...