Странен бръмчо бръмчулат
прелетя над моя град.
Не, не беше качулат,
а с шапка като зарзават.
С десет шарени очички
и вместо с обувки - с цвички.
На коремчето с крилца.
С бузички като яйца.
Труден е за описание,
макар че проявих старание
да покажа го реално.
А летеше идеално!!!
Но по улиците, в двора
бяха наизлезли хора.
С пръсти сочеха простора,
присмиваха се без умора.
Мисля, че му завидяха -
като него те не бяха:
хем бръмчи, хем е крилато
и с усмивка - слънце, злато!
Бръмчо се смути и пообърка-
да се крие или пък да хвърка.
За него в миг ми дожаля
и прибрах го у дома.
Хем е весел, хем практичен
и на храна икономичен.
И красив, и грациозен,
и хич не е претенциозен.
Спи и в печка и в хладилник.
И го ползвам за будилник!