автор: Mandaluga

Да бъдеш моята Африка
е занимание самотно -
зрънце по зрънце
премествам пясъците
и се отливам в зелени дюни,
извили се под клепачите ми.
Дъждът е химера тъмна...

А воят в съня ти
не е вече пустинна буря
покрай оазиси прокъсани;
аз съм стръмен мусонен улей
в артериите кашмирени.
Нали ти си моята Индия...

Океанът от теб е белязан.
Обичам те от пусто в празно.