автор: rimoza

Не искай да съм вечна пролет,
да бъда сладък рай и сметлина,
защото аз съм и несбъднат полет,
и леден сняг на зима не една...
Не искай да съм вечно идеална,
да бъда като Богородица добра,
потомка съм на Ева непокорна,
и вярна съм на женската съдба.
Не искай да съм вечно съвършена,
не съм икона, нито манекен,
да падам и да ставам съм родена,
защото грешното и святото са в мен.
Не искай да съм вечно примирена,
и винаги да помня, че съм ти длъжник,
защото аз съм от реброто ти родена,
но с красота дарен е земният ми лик.
Обичай ме и аз ще те обичам,
прощавай ми и аз ще ти прощавам,
да бъда вечната съдба за теб се вричам,
и вечното в сърцето си ти давам !