автор: pretty_in_scarlet

- Трябва да подам молба за подновяване на паспорта. Срокът ми изтича в момент, в който ще бъда далеч от тук.
Ти вървиш до мен, по-близо до своето главоболие, отколкото до гласа ми. Но кимваш с глава и ме следваш.
Моят немски придружител, охрана на любовта ни. Дошъл тук, за да повярва (заедно с мен) колко много сме си нужни. Непрекъснато.
Днес е леко по-негорещо, въздухът се завихря в бермудски триъгълници от време. Някакси часовникът е достигнал четири, колкото са и кафетата, които сме изпили днес. Седейки, както е местният обичай, из сенките на централните кафенета, зяпайки потока от дефилиращи манекени по главната улица. Различни колекции - "социално слаб", "underсоциално слаб", " розови принцеси", "русалки", "потни ризи" и т.н, до почти безкрай.
Ти не вдигна поглед дори и за русалките. Вкопчил си се за фотоапарата, въртейки го на всички страни и ъгли, за да откриесш този, през който "нещата изглеждат по-други, отколкото са".
Аз зяпах. С кафе и цигара. Бавно. Спомнях си всичко, всеки миг от преди. От преди теб.
Една от русалките възбуди сетивата ми. Ти тъкмо ме снимаше как се наслаждавам на пристрастеността си в профил. "Я гледай", сръгах те аз. Тя беше тъмнокоса, загоряла, тънка. Мой тип, но и твой, защото аз съм същата.
Ти я снима в гръб, как разтваря плавно жежкия въздух пред себе си, хълбок след хълбок, поглед след поглед. После ме погледна вяло, снимката беше станала кофти. Момичето беше изчезнало в тълпата.
"Това е разликата между теб и всички тях", каза ти и махна с ръка, очертавайки пространството на всички вкусни, сластни женски плодове. "Ти си с мен. Ти чакаш, докато те събера цялата в една снимка. В перфектната снимка."
Аз чакам.
Много по-лесно е да се чака за каквото и да е през лятото. Лятото е направено за това, сезон - липса на бързане.
Наводнение от слънце върху нас. Спираме пред въпросната служба за документи и въздъхваме точно така, както двойките въздъхват - едновременно. Има кафе-автомат. Едно пето кафе, което да придружи една безкрайна опашка.
Ти - не. Ти снимаш стария хотел до театъра. Как ли ще озаглавиш тази снимка? Соц-шик? В момента не ми хрумна нищто по-абсурдно, наистина.
Нека първо минам през клишетата, а после ще видим какво ще правим.
Правя си снимка в "Експрес Фото за 2 минути". Втренчен поглед, скули, устни, леко оформени в "о". Секси, казваш.
Три часа по-късно, когато вляза в заветната стая, чиновничката ще коментира колко много съм се променила за пет години. А аз не съм, просто на 16 имам къса изрусена коса, фатално тежък грим и съм леко напушена на снимката.
А сега сме двамата, и аз нося тънки токчета до небесата.
Сутринта излязохме в девет, а сега е към пет. Истински работен ден, в който анализирахме физически малкия ми роден град. Ти си скептичен, говориш ми за типичната за криза тенденция на обществото към свръхконсумация. Говориш ми за изнервящото изобилие от гримирани, фризирани, маникюрени дами, които разтърсват немската ти душа с празни погледи. За смешните наежени мъже с анални топчета около вратовете (цитат: Ъпсурт, с които също те запознах).
Ти знаеш ли какво има под всичко това? Знаеш ли какво виждам аз? Не мога да ти обясня, по дяволите!
Говори ми, разсейваш ме докато чакам...
Сега съм си аз, всичко, което някога съм била, всички мои маски едновременно. Пробвай чорапогащник върху чорапогащник върху...Как се нарича на български цветът, който се получава? Лайнян? Маските ми винаги са били прозрачни, но когато се наслагват... И ти не ме виждаш вече.
Например днес, около 11.30, докато минавахме покрай историческия музей, една предишна мен ти се ухили, забеляза ли? Питам те дали съм красива. Ти ми показваш един от портретите ми, които направи сутринта в парка. "Естествено, не е перфектен, но..." . Имаш предвид снимката, нали?
Скоро ще вали, прекалено горещо е. Притискам се до теб. Какво искаш да ми кажеш, странно северно същество? Ей така, какво искаш да ми кажеш по принцип?
Опашката пълзи. Играя си да определям скоростта и. Изминал е час и разстоянието между сегашната ми позиция и там, от където започнах, е приблизително десет метра. Усмихваш се.
Носиш ми студен сок банан от близкия магазин. Сок банан. Това нищо не означава. Нищо от миналото ми няма вкус на сок банан. Чудесно, защото ще сложа теб на празното място. Ти ще бъдеш първата асоциация.
Изтичащото време е кома. Ти се изнервяш.
Казвам ти, мисли си за приятни неща. Или иди вкъщи.
Ти мислиш за мен и една порноактриса, заедно в леглото.
Обичам те.
Малко по-късно, към седем, излизам от сградата и чувам женски писъци. Цистерна е паднала върху главата на някого. Ти ме чакаш там и снимаш пристигащата линейка, мърмориш нещо за стандартите за сигурност. Но ми се усмихваш.
Прибираме се заедно под дъжда, докато дрехите ми стават съвсем прозрачни.