автор: philipa

Мразещите

Очите им ме гледат черно.Виждат всяка моя стъпка,а сякаш не ме виждат.Събират се всеки ден в онази голяма студена стая и наред с цигарен дим издишват зловонна мътилка:срещу мен,разбира се.Поглъщат черно кафе и изплюват чернилка.Но попитайте ги кой е черният,кой е човекът с катранена душа.В хор,без дори да се замислят, ще ви кажат,че това съм аз:надменната
люспа,на която трябва да се даде урок,да знае друг път дали ще посмее да не споделя черното кафе и черните плювки.Днес решавам от куртоазия да влезна в голямата стая.Тръгвам с решителна стъпка,но се спирам пред вратата.Процепите пропускат миризмата на цигарен дим и кафе.Чувам неясни думи.Душата ми се противи.Тя първа е чула изречените за мен думи-отрова и шепне на тялото:"Не,не влизай,не, не влизай!"Тялото ми поема сигнала и чувам устните ми да произнасят:"Не,не мога,не мога"!Отдръпвам се и лекичко се измъквам.
Миризмата на дим и кафе достига до стаята ми.Смесена миризма,която гъделичка ноздрите ми като черен вирус,който иска да ме убие,но преди това е решил да си поиграе с мен.Всъщност, душата ми умира всеки ден,простреляна от думите,казани за мен в тази голяма студена стая.През нощта тя възкръсва,за да се върне отново там и за да бъде отново убита.Сега мразещите излизат от димната стая,издишали и вдишали по една доза омраза.Но една доза не им е достатъчна,затова на обяд те ще се съберат отново.Виждат ме,виждам ги.Желая да ги поздравя,но повечето от тях не ме поглеждат.Една от тях благоволи да вдигне поглед към мен,от учтивост се опитва да ме поздрави,но вдишаната омраза я задушава,очите и изблещяват искри жлъч и поздравът и заприличва на неизречена псувня.От силно фосфоресциращите очи сякаш ме хваща ток и аз,за да се предпазя,отмествам очи.Като вредна бактерия ме гледат под лупа,дебнат ме за да видят най-малката грешка,за да оправдаят омразата и поведението си.А, ако не могат да намерят грешка,ще си я съчинят.С такива уорстващи като мен те успяват да се справят,винаги са успявали.Попита ме някой кога хората са най-единни.Отговорих,че те никога не са единни,но сега вече знам верния отговор:най-обединени са,когато мразят.Тази студена стая е запаметила всички думи,изплюти една срещу друга.Но сега,забравили всички предишни обиди,те са обединени в името на една обща кауза - моето осъждане,оклеветяване и пропъждане.
Омразата е наркотик,упояващ и себезабравящ.Веднъж поел омразата,човек започва да изпитва необходимост от нея,той се храни с нея и я акумулира.Мразещият,обаче,винаги се опитва да си намери компания.Не му е приятно да се "друса" сам с омраза.Затова той мрази,но учи и другите как да мразят.В желанието си да настрои всички и всичко против мен,той се превръща в най-добрия учител по един доста особен предмет - омразата.