автор: bogest

/комедия в стихове от Мен Комедианта. Стил Макс и Мориц/
Извикаха пожарната
Краката на стълбата се забиха в муцуната на тротоара
и някакви нелепи човечета с каски
преломиха стъпалата
Пожарът беше като кръшна песен:
ухилен, бляскав и унесен с алените очертания
Някой на пожара беше навил до крайност мъгела
но нямаш кой да разбере
.......
Котката не си беше подстригала ноктите
и това подхлъзване беше напълно фатално
На мама Мутер все още всичко и се струваше реално
когато дочу на любимата Грета нотките
пързалящи се по склона на покрива
Врещеше сладураната като изврял качамак
който по-скоро беше настъпъла
и някой се втурна да я спасява пак
.......
Пералнята спря на четвърта площадка
Съседката Стела переше все така пред вратата
Мъжът й Паранойчо не беше пияница, а ипохондрик
Капаните за животни ги слагаха още на двора
Той се миеше по 6 пъти на ден преди ставане
А тя му опираше пишкира при първа възможност
Затуй тая сутрин в ребрата го беше сръгъла
Той я укоряваше високо за тази безбожност
.......
Така не видяха на пламъка лигите,
Които излизваха стените на спалнята
Картината падна върху главата му
И той се почувства замаян от красотата й
Стела скочи в пералнята
Тя точно затова и спря
Той се почуди, как ли се беше напъхала
И само за миг отрезня
........
Бръснарят на улица "Стройна" отиде до пердепродавача
С ехидна усмивка му смигна, че бизнесът на пердетата пак ще протръгне
Съседите не бяха шведи, затуй имаха навика да се събличат запердени
Та щом пожарът им махне завесите и ги принуди да се срамуват
Най-лесно е да се досетите
На какво първо ще се нахвърлят да купуват
И той вече си правеше сметката на някаква машинка обръгнала
Докато те от виковете си нищичко не можеха да чуват
.......
Кукличката на детето беше направена от кибритени клечки
Барни се казваше, налудничава кукличка
Имаше си пръстенца, очички от барут и краченца, косички и всичко
Детето обичаше да играе с Барни, това клечесто странно човече
Докато леля Хризантема приготвяше чая на газовия котлон до ъгъла в кухнята
Припяваше тихо на барутното носленце и често целуваше и тези отровни очички
Леля винаги беше разчитала, че го е много добре залъгъла
Но точно тази утрин сред чурулика на пойни птички
Барни просто падна зад ъгъла