автор: fightingone

Самотата е като дъжда.
Откъм моретата пресреща вечерта;
от равнини безлюдни и далечни
тръгва към небето и остава в него.
И едва тогава започва да вали.

Вали отгоре, когато ин и ян се сливат,
когато всички улички поглеждат утрото,
когато, не направили откритие, телата
разочаровани и тъжни се разплитат;
и когато хора, които се ненавиждат,
са осъдени да спят в едно легло:

тогава самотата тръгва със реките...


из: Книга на картините