автор: Me4kov

То беше чистота и сняг
в безброй блескулки
и пукнатини от лунни щрихи
с Владо лазим
из селските предели
в замълчалият покой
ще ми продума:
"Бъбривеца в мен е моят демон
аз изговарям тишината си
и после претендирам за съавторство..."
и безкрай такива
Отново проговаряме си
с безброй истории
на едно сърцеведие школувано
в мравуняците наши,
- замлъкнали
отново си простихме
и си дадохме път
със стъпки по снежеца заискрял,
които утре ще изчезнат
То е чистота и сняг...
и пушек от комини
и ранобудните петли
и филии с лютеница...
И утре Владо
ти пак ще ни порежеш...
и ще трябва
пополека да изчезнеш