автор: TiMi

Чуй как стене небето приятелю,
чуй плача му в ноща...


Плач кънти в нощта.
Разкъсана душата
се лута из града.
Търси път в мъглата.

Стъпки на клошар
в ехото отекват.
Побелял и стар
от студа потрепва.

В локви от дъжда
валял от онзи ден
лик на облаци се спря
и взе луната в плен.

Улиците потъмнели
тънат в глухота,
от плещите си снели
хорската тълпа.

Потъпкана и черна
застанал жена
Болна и неверна
с дрехи от тъга.

Приспала си душата
от мисли и неволи
не вярва на съдбата.
На господа се моли.

Зов за обич.
Светът е онемял.
Само с истинска любов
следващия дъжд би спрял.