автор: PaparakaPV

Все някой ден ще успея да те намразя.
Ще те изтрия от живота си.
Ще забравя овала на лицето ти.
А очите ти няма да ме стряскат нощем.
Ще отида в света на приказките
и ще си донеса каменна вода,
за да бронирам сърцето си.
Ще изчистя тялото си от твоeто.
С киселина ще се залея
и ще се гледам отстрани как пуша.
Докато димът отнася и последните бацили
от твоето докосване.
Ако съм жив, пречистен и прероден.
ще мога да ти кажа в очите
колко много те обичах.
И колко си ми безразлична днес.
До тогава. Ще се стряскам на сън.
Ще ме буди грохотът на капчуците.
А черните котки ще оставят бели
стъпки в напуканата ми душа.