автор: thebigplucky

Докосвам те с върха на пръстите.
Пробягва тръпка.
Първични инстинкти напират,
разпукват защитите, но и нещо различно.
Заливат ни страсти отдавна потискани. Сами сме.
Няма време за сложни мисли.
Красиво е...
Думите са толкова излишни.

Докосвам с устни косите ти.
Прескачат искри.
Потъваме в очите си. Взаимно е.
Изпиваме се неистово забързани.
Един в друг се преливаме.
Незададени въпроси, непотърсен смисъл,
необясними причини...
Верността не е нещо от миналото, но сега сме сами.
И се обичаме.
Толкова силни са миговете,
че не усещаме как боли другото, което изстива.
Невинността забравена се усмихва отстрани.
Въздиша разбиращо.
За миг забравяме всичко.
Политаме...
Думите са толкова излишни.


Главата ти лежи на гърдите ми.
Сами сме с мислите си.
Дим на цигара рисува неповторими картини
обречени на безименност.
Промъкнали се залезни лъчи
напомнят - времето не е спряло да изтича.
Вече мислено си отиваш -
другият ти живот те вика.
Паяжината на дните ни е уловила.
Усилие е разкъсването дори на една нишка.
Удържам те в мислите. Поредната сбъдната недостижимост.
Вдъхвам аромат и топлина за след миг.
Всяка частица време ни тласка встрани.
Залива ни болката на това, което изстива.
В ирисите издайнически проблясват следи от неповикани сълзи.
Думите са толкова излишни...