Четейки "Троен аксел" на Usmiv4ica
Бавно пропуквам леда -
всичко е толкоз познато,
с плуга оставям следа:
бликваш в чувство благато.
Утрото тука е сънно
в нашта среднощна омая,
а пък сиянието лунно
стеле пътека към рая.
В твойте милувки познати
раждат се нови планети:
с усмивки ги кичим - позлати,
защото с нашта любов сме заети.