автор: angar

Старият бряст
боледува от рак.

В разгара на лятото
се присвива,
посърнал,
край пътя.
А стройни крайпътни тополи
зеленеят
с корони-сърца.

Върбата край извора
спуска златни коси
по бедрата си.

Освирепялото слънце
жари с камшици
степта.

Птиците зеят
от жега
и сладостна нега.

Кой ще пожали
за мравката?
Тя умира -
живее мравунякът.

И пчеличката също
е само
клетка от пчелния рой.

Раснат младите брястове -
стария бряст ли
да жалим?
Както всичко умира,
ще загине и той.

И за мен не мислете -
погребете ме весело.

На човека -
лека му пръст.
Да живее човечеството!