На улица"Талашова"
в къщичка една, картонена, невзрачна
живеел си човек от мукава.
Имал си картонена кушетка,
картонен стол
и маса от картон,
обличал си хартиена жилетка
и от мек папер панталон.
Имал си от вестници одеяла
и от целофан покривчици за маса-
станиолени огледала
пейчица от твърд тол - а украсата -
цветята в вазите картонени-
от оригами
и даже два апликирани портрета
на красиви дами,
висели на стените.
Редял си цял ден къщички от карти,
на главата с шапчица за парти -
се забавлявал, без да се тревожи
и си живеел най-несложно
-Може,
ще кажете- честит е, даже -
човекът, па макар от мукава.
Но ... до първия дъжд.
Заваля.
Подгизна и шупна се къщата малка-
столове, маси - кашнати, жалки,
портретите се разлепиха,
подгизна пердето,
цветята се скъсаха
и ето...
и ето-
човекът от мукава целия във вода-
нещастен и болен от този порой
за къщицата си нададе картонен, жален вой...
Какъв е изводът от всичко това-
"Забранени дъждовете над къщите картонени и хората от мукава" ;))