автор: dara33

Когато говорим за любовна поезия не можем да пропуснем една млада и определено талантлива поетеса каквато е Калина Тарасевич. Нежността е нейната същност. Това личи от всеки ред на любовната и лирика. Трепетните чувства на женската душа са поднесени лирично и по детски невинно. Поезията и те гали, като перо на птица. Гъделичка умело душата на читателя и поражда сладостни усещания и мечтания. В поезията на тази млада поетеса е налице откровение, чистота, надежда и очакване. Тя е момиче и жена едновременно. Копнежите и са очарователни.
Сънищата изпълнени с нега. Любовта е красива и истинска. Има стихове, които будат дълбока тъга у читателя. Леден студ от тъга сковава сетивата. После идва топлина родена от надежда и момическа чистота. К. Тарасевич ни пренася умело в нейния собствен вътрешен и противоречив свят където има очакване, копнежи, мечти и полети. Тя е едно цвете в съвременната любовна лирика. Стиховете и са една изповед, която завладява и покорява чувствителната читателска душа. Тарасевич създава една поезия наситена с романтика и красота. Когато едно чувство бъде поднесено с майсторство, като нейното неизбежно те оставя без дъх. Словото и се лее и прониква дори в най- тъмните ъгли на човешкото сърце. Считам К. Тарасевич за поетеса, която умело борави със словото и създава едно усещане близко до усещанията на всеки човек. Удоволствие е да се гмурнеш в любовна лирика създадена от едно младо и сантиментално момиче, като поетесата Тарасевич. Женственост лъха от всеки нейн стих. Сърцето и е жадно за завръщане, любов и щастие. Сякаш поезията и едно пътуване. Пътуване из лабиринтите на вътрешните и търсения и терзания, пътуване което те пренася в най- интимен свят, за да те превърне в съпричастен и отворен към нейния поетичен любовен свят. Поезията на Тарасевич има една добра ритмика. Тя не изменя на себе си в нито един от свойте стихове. Индивидуалстичното възприемане и поглед върху живота си личи във всяко едно нейно произведение. Стиховете и са подредени и оформени абсолютно педантично и перфекционизма със сигурност не е от качествата, които липсват на тази поетеса. Тарасевич не си играе с думите. Тя просто изразява себе си в стих и го прави спонтанно и завладяващо.

п.с. не съм критик- просто читател