Видяхме се безмълвно и случайно.
Той ме заговори. Срещата застина в съзнанието ми и не излезе от там. Това рядко се случва в моя монотонен живот. Екзалтираната тръпка на еротична самота в тълпата. Тялото превъзмогва клишетата. Оглеждам се. Сама съм. На някаква улица съм и вървя. Отдавна не съм била така гъвкава, с толкова изопната походка. Горещите ми длани се потят. Ето го. Привлича като магнит. Внезапно и фатално. В задъхан банален разговор ме обладава с очи. Желая го неистово. Следи всяка извивка на горещото ми тяло под дрехите. Стъпва като елен. Тъмните му очи се разширяват и горят. И когато най-сетне сваля всичко от мен, съм толкова възбудена, че издирам с нокти лицето му. Екстазът е сладостен. Тялото ми изхвръква от всичките си граници и в мен започва да се влива хаотичното чудо на Вселената. Тишината е ослепителна. После утрото ме гледа с жадни, разширени зеници, а аз го посрещам като излиняло куче. Правя всичко за първи път. И за последен. Сякаш току що съм родена. Сякаш току що умирам. Във въздуха се носи раздиращо усещане за раздяла. Искам да крещя, но всичко се разтваря в първите слънчеви лъчи. Отпивам от омагьосаната бутилка и като Алиса се смалявам, смалявам, смалявам...
Чудото спуска завесите си...