автор: anesteziq

Събирах стотинки за да могат да гледат телевизия в болничната стая. Телевизор с монетен апарат. 50 стотинки за час. Родителите ми. Майка спеше на единствения стол до леглото. През деня я отменях. И му говорех, а той кимаше и пръстите му ритмично, с мека сила, помпеха в дланта ми. Тялото ми, плажен дюшек. Усмивката на очите му бе водата. Няма го. А аз още плувам по водите нататък. До пукване на дюшека, до пределно лепене, до обмяната в евро, до повреда на монетния апарат, до пясък, до глас.
- Извинете, имате ли да ми развалите левче по 50 стотинки?