автор: rajsun

От всичко вече ми е писнало.
Вървя с разсеяна усмивка
и знаеш ли какво си мисля?
За тебе само и за стихове.

Не искам хич да те обиждам!
Не искам да си ми сърдита,
но аз през дрехата ти виждам
и бенчицата на гърдите.

И стихчетата ми буксуват,
и само името ти сричат.
Аз и наяве те сънувам -
да ме прощаваш! - неприлично.

Ох, знам, че всичко е напразно.
Не щеш, не бива и не може.
Ох, няма повече да казвам,
за да не би да се изложа.