автор: SUBLAZUN

В пазвата на късният следобед
клепачите ми търсят светлина
Отварям ги... лъчите ги пробождат
събуждам се след сънища с цветя...
А тялото ми сякаш се излюпва,
от своето легло, като в гнездо
кафето кипва и отново хуква
с пълзящо и изсъскващо петно....
към мозъка ми стига с пипалата,
от вчера подочути клюкини
по мой адрес, с които ме оплакват :
"пачаврата с красивите очи"
Запътвам се към празните долапи,
закуска да открия, но си знам...
освен шишета празни с яки марки
и две цигари... няма нищо там....
Защото е отново понеделник
и барут ще е тъжен и сърдит,
а някой омагьосан дъртофелник
ще се задъхва в импотентен флирт
Защото съм красива и надута,
облечена във гордост и пари...
които заработвам със разруха...
продавайки се вечер в светлините...
Защото ще се върна във леглото
надрусана, безсрамна... под ръка
завлякла мъж с език от сласт ухапан,
безсрамен... с венчалната халка...
Защот ще го имам без да зная...
дали ще се събудя сутринта...
с усмивките от сънища с цветя...
в които се запътвам към безкрая
на моята несбъдната душа...
с която и смъртта ще прилаская...