Робърт Фрост (разбира се)
Ние и не знаехме, че един срещу друг вървим,
Покрай плета на ливадата: аз спусках се
От хълма, замечтан както винаги,
И ето - изведнъж видях те. По прашната земя,
Осеяна със нашите следи
(Моите следи са тъй огромни срещу твоите!),
Бе изрисувана диаграмата на твойте стъпки-
Дроб - по-малко от две, но повече от едно.
И с точка разделила бе със своето чадърче
Десетиците от цялото.
Изглежда забавлявала се беше ти...
Минутата на разговора ни изтече.
И тръгна ти напред по този път,
Където аз бях минал, а аз пък - по пътя срещу твоите следи.