автор: kalina

Днес другата Калина съм - дзвиздата,
биля и глейти ма како блища,
кат са узяпам сЕга на Луната,
ши земи са пукрий ф нущта.

Убаче, не! Пунеже мий лиричну,
ни ша да ми пудхожда да крища,
затуй ши гледам са държа приличну
и белким нещу свясну натвура.

Ини митафури утвътри ма напират
и аз кату ни знам како трипта,
пък саму глупусти извират
и мисла няма кък да ги списта.

Ама пуезията пък таман тува е -
какоту доди - да гу спудилиш...
Дали шса хилиш или ши ридаеш,
кат си гу кажиш фаща са дикиш.

Забраих, чи ми беши ино лиричну
и гачи у филусофията са наврях,
ма то тува на мене мий хруничну,
биля ни знам ут ко гу прифанАф.

Ут дъждувети й сигур, чи ни спряха,
у селу стана вечи кал ду кулине,
ши фана раматиз, ши са мухлясам,
аку ни земи слънци да понапиче.

Тугаз ши са рацъфна кату китка,
ши ми укапат сичкити будли,
пък сЕга дрямам кату мокра фитка
и свивам са ф пругизнати триви.

Ма ич лиричнуту ни са пулучи начи!
Ни мога са намери ф никакъф раздел.
У "селскити" ши са натикам гачи
и има да пудскачам кату диф пител...

Днес другата Калина сум - дзвиздата,
ма вечи доди ред да спра да ви блища.
Ши сляза сЕга ут нибету на зимята
кат сущи метеор. И кротку ши въря да спа.