автор: PETteXXXXXa

Ще откраднем пак бронирания влак,
към Петропавловск ще надуем с мръсна газ,
въглища ще мятам в огнената паст,
и бутилочка ще бъде вярна - с нас.

Ти - картечарката Маруся,
аз пък твоят верен Спас!
Водката ще иска своята сельодка,
и траверсите ще пеят ритъма на скороста.

Белите ми идват твърде бледи,
болшевиките ме дразнят с толкоз цвят!
Вятърът косите ми ще роши,
устните - рисуват твойта гръд.

В тунелите се впиваме със трясък,
изскачаме по бързо от снаряд,
стрелки се мятат полудели,
а парата и свирката реват.

Хоризонта бял-червен е в ескадрони,
но е наш и тук мигът!