автор: sradev

предишна част

Всяка прилика с истински лица и събития да се счита за подозрителна.

През следващите три дни госпожица Костецка трескаво пренасяше своята покъщнина до "Дома на Детето": чинииите, пералнята, лъжичките, чаршафите, ютията, прахосмукачката... само печката не можа, защото беше на газ и трябваше специалист от газификацията да я откачи и закачи. А те са по-капризни и от водопроводчици.
Останаха книгите, записките.
Ровейки се в тази, вече ненужна макулатура, тя попадна на лекцията за метода на Полгар.
Децата могат да се научат на всичко. И не е въпрос на наследство, а на обучение. До перфекция! Но изисква пълна концентрация - само това едно.
Изсмя се горчиво - "Оставил ги без детство".
Енциклопедична справка за децата на Полгар
Та изоставените деца да не би да го получат?
- Да, една казарма ще сменя друга. След нашата кочина ще ги пренесат в интернат. Пак дресура. Яничари. Те са и безименни - само ЕГН. Та сега що за имена имат? Някой бюрократ им е измислял тези имена в болницата. И тези фамилии, които не са истински.
- Може би ще съумееш да им дадеш детство...
- Как ще им дам? Единствените възрастни сме ние тримата.
- Може би пионерчета, бабички...
- Бабичките са по-големи егоисти и от децата. И по-цапнати в устата - ще почнат да им измислят и говорят какви ли не глупости. Необходими са ми нормални възрастни.
- Като онези за снимките?
- Ех, не всеки ден са снимки... Точно така!
Къде-къде по-лесно е да ги научиш да позират, отколкото да блъскат по цял ден шах! И специалисти - фотографи, реклама, дизайн... ще ги учат.
Ще намериме най-добрите!
- За най-добрите самите ние трябва да сме измежду най-добрите. Или най-богатите.
- Ще бъдем! Като Юдит.Като Сюзи.
Judit
Susan
Ще ги биеме в тяхната игра!
- Няма ли да бъде жестоко - ще ги направиш едностранни?
- А не е ли жестоко това, което с тях става сега? В света на парите те нямат свои. И няма да имат. В света на усмивките те нямат свои. Имат своя затвор. Та тук няма нито една детска количка! А и как ще ги изведем всички едновременно? Прав е Полгар - "Може и да не са имали детство, но имат бъдеще".
- Рискуваш. Може би ще ти бъдат обидени за това, което не са имали.
- Но ще срещнат много повече хора отколкото другите деца. И сред тях ще има различни - някои ще са добри. Като почнат да съжаляват, да завиждат - ще си спомнят и тези добрите. А това е начина да ги срещнат. Рискувам, но те вече са обидени от своите родители.
....
Такива мисли прелетяха през главата й за тези няколко минути колебание. И планът беше готов.

Първо имената! Никаво ЕГН. Никой не се нарича "Седемнайсе Петдесет". По-добре звучи "Бъстард Неизвестний" Името е една от първите съставки на личността. Това детето най-често чува. Това е Неговата дума.