автор: kalina

Дори със риск да отнеса шамар,
дори земята да се прекатури...
Аз идвам да възпея теб, Ангар!
(и виж ма колку съм културна)

За твойта болка търся цяр
и се пристисквам, за да не простея...
Ах, искам да възпея тук Ангар!
(ма пусту кату ич ни умея...)

Сърцето ми посипва се със жар,
ала Съдбата е безмилостно жестока...
Чуй песента ми, о, Ангар!
(кат пуетеса ногу ни съм стока...)

Поднасям ти със китка този дар
и пак късмета ти проклинам...
Възпявам те, приятелю, Ангар!
(ама ни млъкна тъс Калина!)

Дано не стряскаш се в кошмар,
душата ми във скръб ще излинее...
За теб е този буен стих, Ангар!
(ни е ли времи да ма дусрамее?)

На римите изящни ти си цар,
аз много искам, ама не разбирам...
Ах, моля те да ми простиш, Ангар!
(вай, ку земи пък да са нирвира...)

С въздишка тръгвам на пазар,
ех, проза, трябва да се готви...
Дано си се посмял поне, Ангар!
(тю, най-подире да са кротна...)