автор: batteria

Марша, когато полудея ще ме обичаш ли
ще изписваш ли думите ми по стените,
по дланите,
върху клепачите,
ще ме връщаш ли обратно във света с ръцете си,
ще ми бъдеш ли майка
и мащеха,
и мотив да остана...
Марша,
не искам да се превръщам в черното от боята
да се кръстосват като шпаги в мен посоките,
да горят прешлените ми
и по кожата ми да се разхождат гущери,
да ме плашат очите на хамалеоните
да ме тъпчат тигри в пустинята,
да се къпя насред кладенеца в суша,
и да забравям името си,
да не разпознавам коляното ти
сред телата на толкова много звезди,
да не мога да се хвана за края на пепелта и
да лумна пред теб,
както в нощите,
в които думите ни бяха все още земни,
а ти все още млада...
Марша, когато тръгна по пътеката върху писмата ти,
зад вратите, с тежките, ръждясали катинари,
и ризата по гърба ми се скъса,
когато изчезне цветът от устните ми,
обещай ми,
че ще промълвиш онази дума,
която завързва лодките по кейовете
и свива окото на бурята...