автор: SPIRIT_f

1 Глава
Сънувах някакво странно същество...Беше някакво тайнствено, тъмно създание. Имах чувството, че ей сега ще скочи и ще ме убие. Когато се събудих бях плувнал в пот и викът ми събуди приятелката ми.Това не ми се случваше за пръв път и Никол вече се чудеше какво става с мен...


Впрочем, нека се запознаем. Казвам се Марк. За своите 24 години съм постигнал повече от вичките си приятели: имам собствен дом, хубава работа и приятелка или нека бъдем по-точни годеница. След около 2 месеца ще се женим. Иначе, не познавам родителите си. Израстнах по сиропиталища, а когато станах на 15 ме осинови една двойка стари хора, заради които сега съм материално осигурен.
И така, трябваше да тръгвам за работа. Мързеше ме да стана, въпреки експресното и доста неприятно събуждане. Тези кошмари ми взимаха силите. Много рядко отсъствах, затова реших да се обадя в офиса и да измисля някоя глупост."По-добре да си остана вкъщи-мислех си,-така ще мога да прекарам повече време с Никол. Ще поръчаме пица и ще се отдадем на безцелно превключване на телевизионните канали." Последната мислъл малко ме обезсърчи, но ще е по-добре отколкото да седя в офиса , да преглеждам разни документи(защото някои колеги ги мързи да си помръднат пръста) и да се карам с излишъка от "умни" индивиди наоколо...
Затова станах, сложих си халата и набрах номера.Докато говорех със секретарката и се опитвах да я изтръгна от списанието, за да ме свърже с шефа, сложих кафето.
-Ало, Брус... Днес просто съм скапан- казах аз с възможно най-пресипнал глас- Нещо явно съм настинал... Ще си взема почивка.
-Точно днес ли? Добре, добре... Но да не ти стане навик, чуваш ли? Чао засега!
-Благодаря, Брус!-и затворих.
-Днес няма да ходиш на работа?-каза Никол сгушвайки се в мен.
-Да, мързи да мърдам. Тези кошмари... Не ги понасям вече! Какво ще правим днес? Искаш ли да поръчам пица или да излезем някъде?
-Довечера трябва да ходя при нашите. Пак някакъв семеен въпрос... Досещам се за какво става въпрос-майка ми пак ще е сготвила нещо и единствения "разговор" ще е между брат ми и чинията. После ще трябва да спя там...
-Разбирам. А до тогава?
-Онзи ден говорих с Лидиа. Покани ни, но не знаех кога си свободен. Днес може да отидем, от доста време не сме виждали и Джак.
-Добре. Звънни им, докато аз се приведа в човешки вид.
Джак и Лидиа ни бяха приятели от доста време, но поради стечение на обстоятелствата не ги бяхме виждали от около три месеца, тоест от сватбата им.
Последва един ужасно скучен ден... Никол и Лидиа си бъбреха, а ние със Джак първо играхме билярд в съседната стая, после излязохме навън и той изпуши една от любимите си цигари. Не беше се променил, пък и три месеца не бяха кой знае колко време. Въпреки всичко имаше промяна в него, но не можах да разбера каква... Отдавах това чувство на факта, че вече няма предишната свобода.
Бързо съжалих, че не отидох на работа. Всъщност съжалявах, че дойдох тук.Единствената мислъл, заради която седях вече втори час тук (не че мястото е лошо- къща с хубав двор)беше, че виждах годеницата си да се смее. Съзнанието ми вече обмисляше идеята да си тръгна... Не ми харесва мислълта да остана на това място още един час... Реших да направя последно усилие.
Минаха 15 минути. Всички знаете стягането в гърдите, когато сте изнервени. Извиках Никол и й казах, че искам да си ходя. Тя ме изгледа изпитателно и отиде да си вземе чантата и да се сбогува с Лидиа. Джак предложи да ни изпрати, а малко по-късно се присъедини и съпругата му.
-Благодаря за гостоприемството!-каза моята приятелка, все още намусена, че прекъснах срещата й с Лидиа.
-Елате пак някой път! Ще се радваме да ви видим.-усмихна се общата ни приятелка.
-И без това след два месеца ще се женим.-добавих аз, неосъзнавайки, че може да прозвучи грубо. Но това най-малко ме интересуваше.
Тогава Джак ме дръпна настрани и тихичко ми зададе въпрос, който дълго след това ме занимаваше:
-От колко време са кошмарите ти, Марк? Има ли вече месец?
-От къде знаеш за тях?! Ким ли ти каза?
-Не...Да...Няма значение! Важно е да знам.
-Вече са близо 3 месеца...Но какво значение има?
Отговор не последва. Единствено намръщения поглед на приятеля ми ми подсказа, че става нещо нередно. А може би се шегуваше с мен, а аз като пълен глупак му се връзвах?
-Ти май се шегуваш с мен!-ядосах се.
-Не. Не и за това. Вече немога да направя нищо за теб, освен да те предупредя, че в близките дни ще имаш посещение, далеч по-неприятно от това.
Аз се смутих.Явно бях разкрил чувствата си, но не това беше важното.
-Какво посещение? Ти май не си добре!
-Не те карам да ми вярваш сега. Знам, че няма да го направиш, но обещавам ти, че скоро ще разбереш за какво говоря!
Тъкмо понечих да повторя въпроса си, когато Лидиа сграбчи ръката ми и ми се усмихна с конската си физиономия.
-Чао, Марк! Беше ми много приятно да те видя отново!
-Да... Чао, Марк!- събеседникът ми май също не беше очарован от това, че ни прекъсват. Но можеше да ми каже това и по рано! По дяволите!-Пази се, приятелю!





2 Глава

По пътя към дома не обелих нито дума.Джак ми беше дал повод за такъв размислъл, какъвто не бях предприемал от много време.От време на време кимах или издавах по някой звук, колкото годеницата ми да си мисли, че я слушам.Какво трябваше да значат всички онези неща, които ми каза?"Когато се върна ще му се обадя по телефона!Няма да оставя нещата така!А може би наистина се шегува?Остави ми една безсънна нощ, за да мисля върху това"-казах си аз.
Стигнахме до входа на блока, качихме се по стълбите до втория етаж и аз мрачно извадих ключовете, докато Никол продължаваше да ми разказва разни подробности.Отключих и се проснах на дивана в хола.Почудих се защо отдадох такова значение на( може би) поредната глупост на Стюард.
-Хей! В коя галактика си?- попита ме приятелката ми и аз бързо се върнах към действителността.
-Какво? А, тук съм.-и се усмихнах.
-Тъкмо казвах, че след 3-4 часа ще тръгвам към нашите.Ще ме изпратиш ли?
-Ами...Трябва ли?
какво ме извика, -Е, щом не искаш...
-Добре де, добре-ще дойда.Просто днес нещо не съм във форма...


-Хайде, Марк!Време е да тръгваме!-извика ме Никол, понеже вече половин час се обувах.
-Идвам,идвам!
Излезнахме от нас и тръгнахме.Аз отново бях по-мълчалив от обикновено.Попитах приятелката си дали не е разказвала на някого за кошмарите ми(все още се надявах, че има логично обяснение), но когато отговора се оказа "не"- бях още по-озадачен...
Вървяхме пеш, все пак бяха на няколко преки от нас.Вече се смрачаваше.Почувствах гъделичкане по врата, сякаш някой ме наблюдаваше.Но не му отдадох голямо значение.Сигурно беше заради днешния разговор със Джак.И все пак нещо не беше наред и май скоро щях да разбера какво.
Оставих приятелката си пред вратата и се разделихме.Върнах се в нас към 7:30 и легнах да спя.Бях доста уморен.Сънувах нещо още по-странно от кошмарите преди: Вървях по улицата-прибирах се пеша от работа.Вече се стъмваше, бях уплашен.Започнах да бягам, а зад себе си чувах злобен смях.. След това нещо тежко ме събори на земята и тогава се събудих.
-Aз съм параноик!Трябва да престана!
Постоях малко с отворени очи в тъмното.Погледнах часовника си- беше 23:14.Бях забравил да се обадя на Джак!
-Страхотно,няма що!
После се обърнах на другата страна и заспах-този път не сънувах нищо.Спах до сутринта, а когато отново се събудих, разбрах че е събота.

Следобед Никол се върна.До вечерта всеки правеше нещо свое, след което отидохме на вечеря в китайския ресторант.Тъкмо си довършвах пилето със зеленчуци, когато ме потърсиха по мобилния.Беше Брус, имали нужда от мен спешно.Грабнах си якето и се сбогувах с приятелката си.Тя естествено не беше очарована, но нямах време да се занимавам с това сега.
Изкочих от заведението и хванах такси.След 15 минути вече бях там.
За какво ме извика, няма смисъл да разказвам.

3 Глава

Вече бях много уморен, а и беше станало доста късно. Естествено ме бяха извикали да оправям кашите, но не очаквах, че ще положението ще бъде толкова лошо.Както и да е.
Станах от стола-целия бях изтръпнал и очите ме боляха,-разтегнах се и си взех якето.Навън беше хубава нощ( а то наистина си беше нощ), аз излезнах и спрях пред входната врата.Трябваше да се обадя по телефона, за да си поръчам такси, но батерията ми беше паднала, така че аз продължих да вървя.На няколко преки от тук все трябваше да има коли...
Изведнъж усетих някакво ледено дихание във тила си.Сякаш нещо премина
много бързо около мен.А няамше вятър...Странно!E, ако трябваше всеки да обръща внимание на вятъра, но както и да е.
Минавах покрай една от многото странични улички в този квартал и когато се обръщах виждах много, много бездомници.Някои се наливаха с алкохол, а други се бяха сгушили до някоя стена и се опитваха да спят, но явно не им се отдаваше в този шум от пиянски мърморения и песни."Защо не си намерят работа? Ако бях на тяхно място бих направил всичко възможно да се разкарам от тъмните улички и спокойно да вървя по улиците, с гордо вдигната глава. А те?... Повечето се чудят само как да се напият..."помислих си аз.В същия този момент погледнах настрана и видях близо петнадесет годишни хлапета да дишат лепило.Не можех да гледам повече това и ускорих темпото.
-Като се замисля, нека си стоят в сянката.Явно не са изпитали никакво удоволствие от живота-нека си правят каквото знаят.-и отминах.
Продължих да вървя и за пореден път осетих студа около врата си.Тогава започнах да се задушавам и паднах на земята.Сякаш ме пронизваха стотици ножове навсякъде по тялото, болката беше ужасна!Гърлото ми пресъхна и тогава разбрах, че умирам!Най- ужасната мисъл през целия ми живот...Не можех да направя нищо, дори и да виках никой нямаше да дойде да ми помогне.Отчаяно се опитвах да си поема въздух, докато накрая се отпуснах безжизнено на пътя.Последното, което со спомням беше нечий силует...


4 Глава

Събудих се на пода на някаква стая, осветена от светлината на свещи.Добре че не беше лампа, защото главата ме болеше ужасно.Огледах се учудено. Тогава със силно скърцане се отвори вратата на стаята. Вътре влезе среден на ръст мъж, с доста внушително тяло, черна коса и мрачен поглед.Беше с шлифер, въпреки че времето беше топло.Когато ме видя, лицето му придоби друг вид- доста по-приветлив от миналия.Усмихна се малко глуповато и каза:
-Най- сетне се събуди!-говореше с акцент, който доста му отиваше.-Казвам се Пол, а ти доколкото знам си Марк, нали така?
-Да...Така е.Какво стана с мен?Къде съм сега?...
-Претърпя малка трансформация.-И се усмихна загадъчно.Тогава забелязах и по-дългите му от норамлното зъби.- А на другия ти въпрос- ти си в дома ми.Поне в една от стаите тук.Утре вечер ще трябва да излезем, за да ти покажа какво означава да си вампир.
-Да съм какво?
-Ако не си разбрал от последното ми изречение ще разбереш утре вечер! Сега трябва да поспиш.Когато трябва ще дойда за теб.
Това определено постави още въпроси за размисъл...После Пол или както там каза, че е излезе и заключи вратата."Добре, засега не изглежда толкова зле.Явно не иска да ми направи нищо лошо." Станах и изтупах прахта от себе си.Май стаята не беше използвана доста дълго- всичко беше потънало в прах и имаше много паяжини.Oгледах се наоколо- имаше само един прозорец, който беше закован с дебели дъски.Спомням си, че се почудих кой би живял тук...Продължих да разглеждам: еидн дюшек, мръсни стени и под, и един шкаф на много години.Имаше свещи и върху него и на пода, общо на брой близо 20.Навън се съмваше и точно тогава се сетих за Никол. Какво ще й обясня като се върна?Как ли се притеснява сега? Трябва да си отивам веднага!
Тогава отново влезе моят нов познат.
-Няма да се върнеш при нея скоро.Имаме много работа.Е, разбира се може да я направиш като теб, но изчакай поне седмица...
-По дяволите работата! Каква е тази проклета тайнственост, с която забулваш всичко?! Искам да ми обясниш точно тук и точно сега!
-Щом така искаш...Ти си вампир, както казах вече.Има няколко вида и те се различават с качествата си.Например аз съм Дневен, защото моят създател беше такъв.Но аз притежавам други качества, които съм придобил, след като съм убил някой вампир.Иначе всички се храним с кръв.
-Това го знам...
-Все още не знам какъв си ти.Предполагам, че си Дневен, защото баща ти беше такъв...Засега толкова, довечера ще ти покажа някои неща.Няма да те заключвам.Може да отидеш при Никол, но не й казвай какво стана.Не е необходимо да те мисли за луд, нали? Ако не дойдеш до 7 вечерта аз ще те открия.
-Баща ми?Кой е той?- спрях го на вратата
-Остави въпросите си за по-късно.
Казаното не ме притесни.Пол говореше и аз вярвах на всяка негова дума.Сега наистина трябваше да ида при годеницата си.Но какво щеше да стане от тук нататък с живота ми? Това, че съм вампир определено щеше да промени всичко...И тогава си помислих нещо друго:защо трябва да отивам при нея? Няма ли да е по-добре да се приключи с това по-рано.Така тя щеше да мисли, че съм мъртъв...
Останах загледан в нищото близо 5 минути.Тогава реших, че наистина е по-добре да я оставя още сега.Отново легнах на пода и заспах.