автор: hixxtam

Телефонът звъни.
Компютърът мига.
Отсреща си ти.
Тръпка повдига,
тонуса мрачен.
Трепет на радост
присветва във здрача.
Гласът ти
омаен - далеч от безкрая
ме гали... Шепти.
Нелепи мечти,
миксирани в рими
в душата нахлуват.
Думите ти:
-"Ела прегърни ме!"
във мене бушуват...

и в миг тишина...
Пресъхнали устни,
в очите - мъгла,
сънят ме напуска...