автор: estir

Ежко, Бежко Таралежко,
се заклати тежко, тежко,
че за гъби тръгна днес
в близкия чудесен лес.
Сложи нови панталонки,
взе торбичка с бонбонки,
нищо, нищо не забрави,
гъбена чорба ще прави.
Повървя, па скъса тринки..
после още четиринки,
"стига" - каза ще се поседна,
може пък и да полегна.
Тук торбата ще оставя
за да не я забравя...
Па полегна, па заспа.
мале ама че беда!
в шубрака много близко
се е скрил май чичо Лиско.
Скочи, взе му той торбата,
но сковаха се краката,
че видя го тук змията
на гората съдията.
"Стой! Това е престъпление
и много лошо провинение.
ти правилата май не знаеш,
но за това ще се разкаеш.
Ежко, ставай, погледни,
бързо Лиско накажи,
че открадна ти торбата..."
"Моята ли - ох горката"
-"На, вземи я, аз така..
без да мисля с ума."
"Нищо, нищо, запомни,
Друг път вече не кради,
А сега у нас ела,
ще направя аз чорба,
Ше си хапнем,
Ще е сладко,
Защото не е крадено братко!