автор: Veniamin

На пътечката, в края на парка,
под лъчите на слънцето жарко,
със сина ми видяхме сърничка,
още малка, а вече самичка.

Беше толкова гладна горката,
че когато подадох ръка,
дойде до мен любопитна,
позволи по носа да я пипна.

Искаше ми се да я нахраня,
у дома да я поканя,
но уплаха в очите й зърнах
и със погледа си я прегърнах.

После си спомних за минали дни,
как се разхождаха в парка сърни,
как се радваше всяко детенце...

И целунах мойто еленче.