автор: hixxtam

Стоя си вече втори час,
плувката като заспала,
безтрепетно стоя и аз,
рибата се е скатала...

Какви ли не примамки слагам
какви ли не - дълбочини...
Без тръпка пръчката оставям,
напича... Вече ми се спи.

Да беше като в сказки стари,
като в света на разказвача,
на въдицата на рибаря...
Златна рибка да подскача.

Ще я целуна с удивление,
свободата й ще върна,
а тя в замяна с умиление,
мечти в реалност ще превърне.

Животът ни ще стане друг,
светът ще бъде по-различен.
Ще бъде всеки порив чут,
човеците ще са етични.

Ще липсва днешната омраза
ще липсват бедност, глад, порок,
любов ще замени проказата
и егоизма в свят жесток.

От унес, сепвам се... в реката
поглеждам плувката - тя спи...
Дали отровна е водата,
та рибата се изпокри?