Банкетът между два банкета,
пак се олюлява,
не е лесно да се трупа,
денс-паркетна слава.
Чашите минават
като на парад,
елексира си отдават,
като нежен цвят.
Искрящо, пъргаво,
родно ми око, Защоооо?
Защо в насрещно деколте,
пак взираш топъл лъч?
Животът верно
няма да ни смачка,
ний яйца сме от
Упорита Стара Квачка.
Със смях ще счупя
ледени висулки.
Сковаващия студ
с усмивка ще стопя.
В червено вино
Любовта ще къпя,
Шампанското ще блика,
от младото сърце.
Дядо Коледа е фен
на Рокендрола,
Снежанка ми намига,
някак по така!
Тази вечер
аз съм Оцеола,
племето довел съм
на Коледен банкет!