автор: Ranobudniche

Сега,
по клоните когато
на плещи уморени цвят блести,
сега,
балконите когато
притихнали, без глъч са, без бели,
сега,
зли облаци когато
затулили са първата луна,
сега,
сезоните когато
в мъртвешки танц въртят се в кръг, в нега,
сега,
в прозореца когато
на зимата плачът рисува грях,
сега
и сенките когато
невидими посипват клепки с прах,
сега,
дори нощта когато
притихва под юрган... десенът - сняг.
Сега
заспивам. И когато
събудя се, ще няма мрак.