автор: angar

На изток ще потегля
и там, от планината,
щом само се покаже -
ще скоча на Луната!

Защо ще го направя?
Не, няма да отричам:
затуй ще го направя,
защото я обичам!

Такава е и ярка,
и светла, и красива,
а толкова е нежна
и плаха, и свенлива!

Ще я притисна силно
и с обич до сърцето,
и двамата със нея
ще литнем във небето!

Със длани ще я милвам,
с шеги ще я разсмея,
а после - във зенита -
ще легна върху нея!

А след това - за радост
и щастие на всички,
ще ни дари Луната
със мънички лунички!