Една жълта калинка
кацна
върху думите ти
и се влюби в тях,
в желанието им за свобода,
за вечна пролет,
за любов извън кориците,
в разтварянето на крила,
във погледа отгоре
балансиращ
уязвимостта...
Ако беше кацнал търтей
или червей,
щеше да открие нещо друго-
в думите
оглежда себе си духът...