автор: angar

Полудял от мъка
в планината скитам.
Полудял от обич
в планината викам:

- Шибайте ме, клони -
да забравя Шура!
Ветре, охлади ме -
да забравя Шура!
Буря, оглуши ме -
да забравя Шура!

В планината мигом
се надигна буря!

Гръм в скала удари
и отекна: "Шура!"

Мълния проблесна
и просветна: "Шура!"

Капките в листата
шепнат: "Шура, Шура!"

И шуми реката
с името на Шура!

Името на Шура
не е само в мене!
Шура я обича
цялата вселена!

Името на Шура
нека да се чува
до деня, във който
обич съществува!

И когато в гроба
тялото ми легне,
люлякът над него
"Шура!" - да ми шепне!