Когато се навеждам над потока,
та да пия,
утолявам свойта нужда.
Едвам докосвам с устни
обратната страна на чашата
споделяйки и твойта ненасита.
Кой ще тълкува избора:
да пия тъкмо от извора
когато ми е силно-непосилно.
Но това е различно стъкло.
И ненавременно.
Едната жажда - постоянна.