Когато оглеждам се за теб
във всяка открехната врата,
през всяка ограда взорът наднича,
и не те виждат очите ми сълзите напират.
Твоята нощ носи мечти
за далечни пътувания,
простор необятен и чист
като на сърцето туптенето.
Ще седна на трона от мрамор,
пръсти спокойни ще легнат
без да се крия очи ще затворя
и при тебе ще дойда отново.