Протягащи ръце, залитащи,
Под огромното небе -
Вълшебни сънища
Под цъфнали череши.
Като малко поточе
Тичащо през зелени мъхове
И каменни пукнатини,
Аз също тихичко
Ставам бистър и прозрачен.
Да, аз съм истински тъпак,
Живеещ сред дървета и треви
Моля, не ме питайте какво е илюзия и какво - просветление...
Този стар глупак обича само да се усмихва на себе си.
Газя в потоците с големи крака
И нося торба на гърба си
В светлия пролетен ден.
Това е моят живот
И светът не ми дължи нищо.
Когато всички мисли
Се проснат изтощени
Аз се шмугвам в гората
И бера овчарска торбичка.
На свечеряване
Често се катеря
Към върха Кагами.
Елени реват,
Гласовете им потъват
В купчини кленови листа,
Разстлани в тишина
Долу в подножието.
Смесвайки се с вятъра
Пада снега,
Смесвайки се със снега
Духа вятъра.
До огнището
Аз си опъвам краката
Пилея си времето,
Затворен в колибата.
Броейки дните,
Откривам че и февруари
Е дошъл и отишъл
Като сън.
Днес нямам късмет в моята просяшка обиколка,
Влача се от село на село.
По залез ме делят
девет планини от моята колиба.
Вятърът пронизва крехкото ми тяло
И моята паничка е толкова окаяна...
Това е пътят, който съм избрал -
През глад и студ, през болка и разочарование.
Диви рози
Откъснати от полята,
където крякат жаби.
Нека цветовете им плуват
В чашите с вино.
Радвай се на всяка минута!
Наблюдавам хората по света -
пропиляват живота си копнеещи за някакви неща,
и неспособни да утолят желанията си,
падат в тъмата на отчаянието
и сами се изтезават.
Дори ако получат желаното,
Колко дълго могат да му се радват?
Заради едно небесно удоволствие,
Те си навличат десет мъчения на ада,
И се връзват по-здраво за воденичния камък.
Такива хора са като маймуни,
Които трескаво се опитват да хванат отразената луна във водата,
А после падат във водовъртежа.
Как безкрайно страдат носещите се по течението на живота.
Изключвам себе си, мисля за тези хора по цяла нощ
И не мога да спра да плача.
Моето наследство -
Какво ще бъде то?
Цветята на пролетта,
Кукувицата през лятото,
И алените кленове на есента.....