автор: pentimento

... самотна и безлюдна беше
и огромна птица крещеше пронизително...
Kenneth White, превод


Самотна птица стои неподвижна върху скала обградена от ръкави, канали, блата и мочурища. Изпъкналите червеникави полусфери на очите й обгръщат неспокойно блатистите папури и бледи листа, ограничаващи видимостта откъм провлака. Там на юг, император Аврелиан строи крепостна стена срещу варварите, полага в основите й каменни блокове. След разпадането на Империята тя се превръща в каменоломна. От нея ще построят фар от дялан бял пясъчник върху седиментна скала. Ерозия срива морския бряг и фарът е обречен.

Краят на есента се спуска по стръмни улици, поглъща дворове с лози, киселец и смокини, потиска миризмата на сушена риба и зехтин. Звън на камбана обгръща призрачно синя мъгла. От нищото изплува къщата и тя е някак запусната, прозорците са затворени с дървени капаци без цвят. Унилa, напомня за кулата на Монтен, може би пълна с книги, ръкописи, сухи пастели, генуезки лоцмански карти и корсикански напеви.

Следобед е. И влагата кондензира на капки, вятърът се усилва, солта прониква навсякъде. Яростна пяна залива скалите. Въженият мост се е превърнал в уморено махало. Високо горе на отсрещния бряг, в полумрака е размитият силует на изоставена рибарска хижа. Порутените стени стърчат сред мумифицирани плъхове и остатъци от амбалаж. Затварям очи и ме блъсва натраплива миризма на умираща риба. При пясъчните плитчини на брега, в корабните гробища лежат разпрани железни търбуси, вирнати носове, късове метал с причудлива форма, захвърлени в агония, чудовища изпепелени от слънце, огън и вода.

Вали ситен дъжд, разбива се на прах, стича се по лицето ми. Мократа кърма на старата яхта стене при всеки нов порив на вятъра. Трапът се огъва под тежестта ми. Топля ръце с чаша кафе и "Мартел". Очите ми се присвиват при първата глътка. Отварям пощата с ножа за книги. Няколко неплатени сметки и известия на пристанищната контрола и плик от хартия с фина дребнозърнеста фактура, марка с много печати. Досещам се за подателя. Писмото е на писалището, погледът ми следи барометъра. Метеорологична прогноза - силен северозападен вятър, три-четири бала вълнение, усилващ се дъжд. Merde! Разрязвам плика. Листите са изписани с категоричен и леко наклонен почерк. Прибирам плика в кутията за писма. "...и гларуси пищят и гонят в мрака"... Пламъкът на кибритена клечка потреперва в такт с дима от лулата и угасва.

Угасна и когато я видях отново след злополучната среща в хотела. На една и съща маса, тривиален триъгълник с познати методи на дезинформация, манипулиране и обструкции. Избегнах въпросите на спътника й, поканих я. Оркестърът свиреше харлемски суинг. Телата ни плътно прилепват, когато броят на питиетата е статистическа извадка. Сенки като в гротеска се плъзнаха около нас. Определението бе на Франсис за джаз. Секс, танц, музика - кое бе първо? Благодаря за приятната вечер. Гола и празна, стаята ме чакаше.

Сутринта закъснях. Два аспирина "Баер" облекчават болката. Сервират чая, бялата покривка неприятно заслепява, яйцето е твърде сварено. От съседна маса тя маха за поздрав с усмивка. Какво ли й наговорих снощи? Забавлявах се без да имам илюзии. Знаех, заслугата не е моя. "...море, море на младостта"... Мълчаливо се гледаме, целуваме. Мълчаливо сме прави - "...вземи в горещите ми длани". Силуети замират при изопнатия й писък. Чувствам се ненужен, празен и уморен...

... Не усещам лицето й и движението, затворено в контура на времето - присвиване на глезен, асиметричен ритъм на мокри бедра, моаре от резки преходи на кобалтови полусенки.

Полуостровен чар и непринуденост, с чувство за ритъм и хармония й спечелва обожатели и врагове. Къса коса, прозрачна кожа, с цвят на порцелан, през която прозират тънки сини вени. Хищник по природа, водата е естественото й състояние. Жертви на нейния нрав са мъже, но се случва и обратното. Без явни комплекси, често скандализира с голотата си. Демонстрацията на изпъкналия й светъл, тесен триъгълник, предизвиква ярост в нежната половина на плажа. Без свян и притеснение, с иронична усмивка разказва за първите си авантюри, смучейки със сламка предизвикателно поредния си джин-фис. Първият coitus осъществила върху листа с уравнението на Шрьодингер с преподавателя си. Последвалите "връзки" били кратки и не блестели с интелект, но затова пък имали физика. Смехът й фокусирал като camera obscura разсъбличащи мъжки погледи. Селективността растяла с опита, колекцията от типажи също. Открива спокойствие и безметежност в тихата обител на фара. С часове разлиства, чете ръкописи и книги от огромната библиотека. Потопена в тази бездна, тя обича миризмата на печатарско мастило и кожа, нежно гали оръфаните подвързии сред прашни лавици. Слънцето се прокрадва през пролука на капандурата, а дъските на пода проскърцват под босите й ходила. Старинен стенен часовник ритмично отмерва всеки такт и паяче плете паяжина в ъгъла. Животът е като нишка от паяжина... Паячето не знае нищо за бягството и смъртта на душата... Има ли значение? Паячето знае за смъртта на нощите, за луната, която се скрива зад облаците. За черния цвят на вълните, за водата, обладаваща и целуваща отчаяното й голо тяло. Болка и нега се прокрадват в очите с цвят на нефрит. Ще лежи на пустия бряг, оплетена от водорасли сред пясъка. През следващата бурна и дъждовна нощ фарът няма да свети. И някъде в нея огромна птица ще крещи пронизително...

Разглобих изгасналата лула, опушена и потъмняла, с аромат на ориенталски тютюн морска пяна. Морето посрещна ферибот със злобно безразличие и тъмнината на фара ме ослепи.

И някъде в мен огромна птица крещеше пронизително...