В небе
от черни дупки
и звезди,
Луната е
среднощна поетеса.
Усмивката на залеза
кърви,
и меси
розово тесто
Тристеса.
За да нахрани
гладните души,
тя, милата,
и ден и нощ се трепе!
А жаждата им
ще я утоли
с амброзия
Д`Амброзио Джузепе.
В седефените ми рога
гнездят орли.
На баба ти хвърчилото
бръмчи
пригласяйки
на сонма на щурците.
Край Ропотамо светят
бели лилии,
а сини
водни кончета летят
и ръсят цветовете им
с отрова.