Влизам в кожата на вятър -
профучавам като хала
и изхвърлям всички непотребни вещи
барабар с потребните...
Който иска - нека ги подрежда!
...
Влизам в кожата на старите обувки
пред вратата на мизерията
и ме заболява, сбръчквам се -
направо се разпадам
от пределната си възраст...
...
Влизам в кожата на пролетен дъждец
и си подскачам тихо, трополя,
навсякъде посипвам свежест -
пъстроцветни капчици вода...
И не ме е грижа кой е нервен!
...
Влизам в кожата на някой малчуган -
тичам, падам, ставам, пея
и навсякъде откривам чудеса,
затварям ги в куийки...
После ги разменям...
...
Влизам в кожата на стихнал мъж
и това ми пречи да мечтая,
да измислям стихове, да храня гълъби...
страхът в очите ми се дави
в празното си отражение...
...
Влизам в кожата на влюбена жена
и се влюбвам в нея, в кожата й,
в тръпнещата й утроба...
И усещам даже как пулсира
оплоденото яйце...
...
Промъква се на пръсти светлината
през отворените ми очи
и постепенно ме изпълват
рояци чужди гласове...
Понякога е трудно да се върна...
И оттук нататък
няма никога да съм сама...