автор: Mojsei

Случайно бях на парти
и почвах вече да скучая,
когато я съзрях с карти -
предложи ми с нея да играя.

Запознаването беше странно -
имаше тя остро зрение
и с поглеждане спонтанно
озари ни едновременно прозрение.

Взе ми непосредствено ръката
и почувствах, че това е дева -
каза: "Ти допуснал си тъгата!"
и прошепна името си: "Ева!"

"Имаш няколко живота -
любовта основно ги върти,
но за теб последна квота
се явява с новички черти".

Ех, каква си врачка?
В душата ти напира лудостта
и си правиш с мен закачка,
спекулирайки с мъдростта.

Ти направи предсказание,
с което ме ориса:
"Любовта ще стане наказание,
от което ще те втриса".

С думите си врачката уцели
струна, бликнала в пожар -
знаех, че това са нейни цели,
приподнасяни ми като дар.

"В епохата на Водолея
ще откриеш ти любима
и в живота си с нея
ще познаете Съдбата предвидима!"

Стана тя за мен съдба -
нея я познавам вече
и макар едва-едва
тоз поток потече.

В мене Ева все се визира -
себе си така тя проявява
и в съпреживяното разбира
как да ме пленява.