Заспивам.
И сънувам теб.
Един такъв прекрасен,
чакан и преболедуван.
Невярващо преглъщам,
после те поглеждам
набързо те притискам,
за да не отплуваш.
Така до утре сутринта,
ще мога с цялото си същество
да те почувствам,
да те целувам лудо,
докато се удържа,
до момента на събуждане.
И да се сбогувам
с обещанието, че ще дойдеш,
когато друга нощ
изпитам самота,
защото никак не е сложно
да те повикам,
да те прилаская пак в съня.