Препускам с вятър буреносен
възседнал първите лъчи
на изгрева ни недокоснат,
на тихи нощи - светли дни.
Понесен с устрема на птица,
где рее се във синевата,
с крилата ветренни полита
и моята любов възпята.
Днес каня те, а ти решавай,
очи с въздишка затвори..
Поне веднъж в живота давай -
от себе си любов дари..
Склони глава на мойто рамо,
далеч от чуждите очи,
и с мен бъди, когато рано
се будят първите лъчи..
На мигове несподелени
изстрадани за сетен път,
от теб самата и от мене -
в небето няма кръстопът!
Тръгни, сега те призовавам.
Не искай пак да ме боли
сърцето, някъде остана..
Да бъда друг не ме моли.
Вземи словата ми любима
и моята душа ранена...
Едва, тогава ще те имам -
докосната и споделена !
05.03.2005 год.