автор: moeto

момчето си припомни всички приказки за морето
в мигове когато доближеше раковината до ухото си
то чуваше историите на русалката в чудни песни:
-преди много време един беден рибар
ме хвана в мрежите си и накара да му служа
в замяна на това аз отнесох душата му на дъното
след време рибарят постепенно се пропил
и станал нехаен към рибата
която вадел с лекота
така веднъж след пореден запой бездуховният загубил раковината

след като дълго слушало момчето разбрало че:
знанието е преходно
че трябва да подчини на своята воля желанията си
и че животът е необратим
и още че всяка година морските хора взимат данък от земните
като прибират душите на удавниците на дъното
а сенките им връщат обратно на брега
тази зловеща спогодба била също необратима

минало време русалката разказала много истории
изпяла много песни
момчето познало времето и хората
научило за вселената и за враждебността й
в която съжителстват незабележимо същества от различни светове
всячески домогващи се до съзнанието на хората
че душата на човека е най-ценното нещо което притежава
и че единствено любовта крепи връзките между хората
и ражда живот
а знанието се постига с много усилия

така то решило да запази раковината за себе си
защото разбрало че тя е дар
който е получил в замяна на нещо ценно което е изгубил
и че е цяло богатство да не иска нищо за себе си
а само с нея-раковината като сила да върви по пътя си
и че колкото по-голяма е тя
съразмерно на нея изникват прегради по пътя му